Някои състояния на окото са част от процесите на стареене. Развитието на катаракта е едно от тях. Вероятността от поява на катаракта при хора на възраст между 52 и 64 години е около 50%. До 75-годишна възраст повечето имат катаракта и 50% от тях на възраст между 75 и 85 търпят някаква загуба на зрението като резултат от това. През годините, много хора приемат тази загуба на зрение като част от процесите на стареене, но с помощта на съвременните хирургични техники и напредъка в имплантацията на вътреочни лещи, вече не е необходимо пациентите с катаракта на едното или и на двете очи да се приспособяват към живот с намалено зрение. В САЩ хирургичната интервенция при катаракта е най-често извършваната операция при хора над 65 годишна възраст.
Какво е катаракта?
Катарактата е замъгляване на обикновено прозрачната биологична леща на окото. Когато се развива катаракта, лещата на окото наподобява заскрежен прозорец и може да причини замъгляване на зрението. Лещата се намира зад зеницата и ириса (черната и оцветената част на окото). Тя се състои от три части: капсула, ядро и кора. Капсулата покрива кората, която от своя страна обгражда ядрото или центъра на лещата. С помощта на лещата светлината се фокусира върху задната част на окото – ретината, за да се получи ясно изображение. Когато се образува катаракта, лещата може да стане толкова непрозрачна, че светлината да не успее лесно да проникне към ретината. Често катарактата покрива само малка част от лещата и ако няма голяма загуба на зрение, нейното отстраняване може да не бъде необходимо на този етап. Ако обаче, голяма част от лещата е засегната, зрението може да бъде значително намалено, което да наложи оперативна намеса.
Причини и симптоми
Има много видове катаракта. Повечето са причинени от промяна в химическия състав на лещата, което води до загуба на нейната прозрачност. Тези промени могат да бъдат причинени от стареене, наранявания, някои заболявания и състояния на окото, някои лекарства (особено стероиди) и наследствени или вродени дефекти. Когато нормалните процеси на стареене са причината за втвърдяването и помътняването на лещата, катарактата се нарича старческа или сенилна. Това е най-често срещания вид. Помътняването на лещата може да се появи още на 40 годишна възраст. В някои случаи се наблюдава и при деца. При тях катарактата може да бъде наследствена или като резултат от инфекция или възпаление по време на бременност. Този вид катаракта се нарича вроден, което означава, че е съществувала при раждането. Нараняванията на окото са друга причина за поява на катаракта. Те могат да се срещат при хора във всякаква възраст. Силен удар, пробождане, порязване, химическо изгаряне или много силна топлина могат да повредят лещата и да завършат с така наречената травматична катаракта. В зависимост от размера и местоположението на замъглените области на лещата, хорат могат да бъдат наясно или не, че развиват катаракта. Ако катарактата е разположена върху периферията на лещата, може да няма промяна в зрението. Ако заоблачаването е в близост до центъра на лещата, обикновено намалява яснотата на зрението.
Общите симптоми при развитието на катаракта включват замъглено или удвоено зрение, чувствителност към светлина и блясък, които правят шофирането трудно, по-слабо възприемане на наситеността на цветовете и честа промяна в диоптрите на очилата. Колкото повече се развива катарактата, все по-силните очила вече не подобряват зрението. Зеницата, която нормално изглежда черна, може да претърпи забележими промени в цвета и да изглежда жълтеникава или бяла.
Диагностика
Обикновено катарактата не може да бъде видяна от външната страна на окото без подходящи инструменти. Ако забелязвате замъглено зрение или други симптоми, трябва да посетите очен лекар възможно най-скоро за преглед. Очният лекар преглежда лещата на окото с помощта на биомикроскоп, за да определи вида, размера и местоположението на катарактата. Вътрешността на окото също се оглежда с уред, наречен офталмоскоп, за да се разбере дали има някакъв друг проблем на окото, допринасящ за замъгленото зрение. След определяне на вида на катарактата и пълният очен статус на пациента се извършват допълнителни изследвания за установяване на състоянието на ендотелния слой на роговициата – спекуларна микроскопия и за определяне и калкулация на най-подходящия интраокулярен имплант за дадения пациент – биометрия – ултразвукова или оптична.