Диабетът и по-специално неговата очна проява, наречена диабетна ретинопатия е водещата причина за слепота сред пациенти под 50-годишна възраст. Често пациентите търсят лекарска помощ когато засягането на очите е в много напреднал стадий. Трябва да се знае, че при правилно и навременно лечение вероятността от загуба на зрение дължаща се на диабетна ретинопатия многократно намалява.
Диабетът е заболяване засягащо малките кръвоносни съдове, наречени капиляри. Тези тънки кръвоносни съдове свързват вените и артериите и пренасят хранителни вещества и кислород до тъканите и изнасят от тях въглероден двуокис и отпадни продукти. Увреждането на капилярите настъпва бавно и постепенно и зависи от времето, през което нивото на кръвната захар е било над нормата. При инсулино-зависимия диабет, засягащ най- често млади хора, очни промени рядко се наблюдават до 5 години от първоначалната диагноза. При старческия неинсулино-зависим диабет, очното заболяване може да се прояви значително по-рано, поради факта, че диабетът може да е съществувал безсимптомно години преди поставянето на диагнозата. Понякога очните промени могат да станат причина за диагностициране на диабета.
Проява на диабетната ретинопатия
Диабетната ретинопатия представлява увреждане на най-малките кръвоносни съдове на ретината. В ранните етапи се наблюдават микроскопични кръвоизливи в ретината, дължащи се на пропускане на червени кръвни клетки през увредените съдови стени на капилярите. Прогресирането на заболяването води до две основни усложнения, всяко от които по различен механизъм може да доведе до загуба на зрението и се нуждае от спешно лечение. Първото усложнение – отток на макулата, наричана жълто петно, се получава заради твърде голямата пропускливост на увредените стени на капилярите. Второто усложнение се състои в прорастването на нови, дефектни, лесно кървящи кръвоносни съдове – пролиферативна диабетна ретинопатия, и е причинено от запушването на големи съдове и тежки нарушения в кръвоснабдяването на ретината. Тези усложнения могат да се наблюдават поотделно или едновременно.
Отток на макулата при диабет
Капилярите, увредени от високата кръвна захар, имат много пропускливи съдови стени, през които преминават серум, мазнини и протеини в ретиналната тъкан. Развиващият се отток кара ретината в засегнатата област да не функционира. Ако е засегната централната част на ретината, наречена макула се стига до понижаване на зрението. Пациентите се оплакват от замъгляване, изкривяване и умаляване на образа в засегнатото око. Местоположението на увредените и пропускливи капиляри може да бъде демонстрирано чрез изследване, наречено флуоресцеинова ангиография (“цветна снимка”) .Това е тест, при който се използва багрилно вещество, наречено флуоресцеин, което се инжектира във вена на ръката. Правят се обикновени, черно-бели снимки на задната част на окото, а не рентгенови. Изтичането на багрилото маркира зоните на засегнатите капиляри. Флуоресцеиновата ангиография е абсолютно необходим ориентир при извършването на лазер лечение, с цел точната и дозирана обработка на зоните с повишена съдова пропускливост, в резултат на което се получава ликвидиране на оттока (резорбция).
При преценка на вашия лекар може да е необходимо да се извърши и допълнително изследване с помощта на оптично кохерентния томограф OptoVue AngioOCT за получаване на подробно триизмерно изображение на диабетния макулен оток.
Пролиферативна диабетна ретинопатия Когато капилярите се запушат и не могат да пренасят необходимите кислород и хранителни съставки, тъканта започва да страда. Това “недохранване” на ретиналната тъкан изпраща химически сигнали, които стимулират растежа на нови кръвоносни съдове. За нещастие, новите кръвоносни съдове имат некачествена структура и растат на погрешно място, обикновено близо до повърхността на ретината в стъкловидното тяло във вътрешността на окото. В това положение, те се подложени на дърпане при свиването на стъкловидното тяло. Това често предизвиква кървене в очите, което пациентът вижда като нишки и петънца, появяващи се обикновено изведнъж, често през нощта. При по-голям кръвоизлив в стъкловидното тяло засегнатото око напълно загубва зрение.Всеки кръвоизлив води до развитие на сраствания между стъкловидното тяло и ретината, което може да доведе до отлепване на ретината при последвало свиване на стъкловидното тяло.