Видове заболявания

Отлепване на ретината

Ретината е тънка мембрана, покриваща задната част на вътрешността на окото. В предната част на окото ретината е прикрепена към пръстен точно зад лещата, наречен "парс плана" на цилиарното тяло. В задната част на окото, ретината преминава в зрителния нерв, който изпраща 3 милиона нервни влакна към мозъка. Между "парс плана" и зрителния нерв ретината не е анатомично закрепена към подлежащата хориоидея, а чрез други функционални механизми. Вътрешността на окото е запълнена с гелообразна субстанция наречена стъкловидно тяло. С възрастта, стъкловидното тяло се свива и дегенерира.Този процес настъпва по-рано в очи с високо късогледство. Стъкловидното тяло е прикрепено здраво в предната част на окото към "парс плана", а в задната част на окото то е прикрепено към ретината най-силно около зрителния нерв и по-слабо на други места. В процеса си на свиване стъкловидното тяло се отделя от повърхността на ретината в задната част на окото (задно отлепване на стъкловидното тяло). Ако стъкловидното тяло има зони на прикрепване в периферията на ретината, в тези места тя може да се разкъса в резултат на дърпането при отлепване на стъкловидното тяло. Наличието на ретинално разкъсване води до отлепване на ретината в 50% от случаите, ако бъде оставено без лечение. – Лечение при отлепване на ретината – Принципът е да се открият и блокират ( затворят) всички ретинални разкъсвания – Лечението на отлепената ретина е хирургично.
Методи:

Пневматична ретинопексия

Mетод, при който в окото се вкарва разширяващ се (експандиращ) газ, който блокира разкъсването и връща ретината на мястото и. Течността под ретината се абсорбира и ретината сляга. Процедурата е ефективна при горно разположени разкъсвания. При долно разположение или при наличието на няколко отворени разкъсвания, тази процедура не е ефективна и не се препоръчва.
Преимущества и недостатъци
Преимуществото на тази процедура е в много малкото неудобство, което причинява (извършва се амбулаторно) и зрението се възстановява врамките на няколко дни или седмици. Методът има и два недостатъка. Първият е необходимостта от определена поза, за да може газовият мехур винаги да притиска ретиналното разкъсване. В зависимост от мястото на разкъсването, това може да се окаже малка неприятност или голям проблем. Физическата неспособност да се поддържа определената поза е противопоказание за правене на процедурата. Второ, успеваемостта на процедурата е в 7 или 8 от 10 случая. Това не означава, че останалите 2 или 3 от 10 очи ослепяват. Те се нуждаят от допълнително оперативно лечение : склерална пломба или парс плана витректомия.

Склерална "пломба"

При процедурата се използва парче силиконова гума, което се пришива отвън на окото в мястото на предварително локализираното разкъсване. При стягане на шевовете се предизвиква вгъване (инвагинация) от силиконовата пломба, което затваря ретиналното разкъсване, а течността под ретината се резорбира. Понякога се налага течността да се източи навън (дренира) с помощта на игла. Блокирането на разкъсването и дренирането на течността водят до слягане на ретината.
Преимущества и недостатъци
Тази процедура има преимуществото, че проработва при 9 или 9,5 от 10 случая още в началото. Главното преимущество е че пломбата не изисква каквато и да е специална поза. Освен това, тази процедура може да се използва за корекция на ретинални разкъсвания, при които пневматичната ретинопексия не може да бъде приложена. Има недостатъкът, че е по-болезнена, поне ден – два след процедурата. Зрението се възстановява по-бавно, обикновено времето се измерва в седмици или месеци, вместо в дни или седмици.

Резултати

След като ретината е успешно залепена, започва подобрение на зрението. В случаите, когато центърът на ретината (макулата) не е отлепен, обикновено резултатите са доста добри. При отлепен център на ретината, резултатите са по-лоши, рядко зрението е толкова добро колкото преди отлепването.

Рискове

Най-често срещаният проблем при тези процедури е възможността ретината да не слегне с една операция. При около 7 от 100 очи се получават сраствания (пролиферативна витреоретинопатия), които скъсяват ретината, правят я по-малко еластична и запазват разкъсванията отворени, въпреки усилията да бъдат затворени. При неуспешна първа операция или при развита пролиферативна витреоретинопатия се пристъпва към "парс плана витректомия" – процедура при която се почистват мембраните и ретиналните сраствания и ретината се разстила, като най-често дългосрочно се тампонира със силиконово масло. Рискове при тези процедури са инфекциите, перфорация на окото, кървене, двойно виждане, глаукома и ускорение на образуването на катаракта. Тези усложнения не са често срещани.

Амблиопия
Глаукома
Дегенерация на макулата – Какво е макула?
Диабетна ретинопатия – Диабетът и вашите очи
Заболяване на роговицата
Заболявания на ретината
Катаракта
Мътнини
Отлепване на ретината
Птоза / Паднал клепач
Рефрактивни проблеми