Видове заболявания

Диабетна ретинопатия – Диабетът и вашите очи

Диабетът и по-специално неговата очна проява, наречена диабетна ретинопатия е водещата причина за слепота сред пациенти под 50-годишна възраст. Често пациентите търсят лекарска помощ когато засягането на очите е в много напреднал стадий. Трябва да се знае, че при правилно и навременно лечение вероятността от загуба на зрение дължаща се на диабетна ретинопатия многократно намалява. Диабетът е заболяване засягащо малките кръвоносни съдове, наречени капиляри. Тези тънки кръвоносни съдове свързват вените и артериите и пренасят хранителни вещества и кислород до тъканите и изнасят от тях въглероден двуокис и отпадни продукти. Увреждането на капилярите настъпва бавно и постепенно и зависи от времето, през което нивото на кръвната захар е било над нормата. При инсулино-зависимия диабет, засягащ най- често млади хора, очни промени рядко се наблюдават до 5 години от първоначалната диагноза. При старческия неинсулино-зависим диабет, очното заболяване може да се прояви значително по-рано, поради факта, че диабетът може да е съществувал безсимптомно години преди поставянето на диагнозата. Понякога очните промени могат да станат причина за диагностициране на диабета.

Проява на диабетната ретинопатия

Диабетната ретинопатия представлява увреждане на най- малките кръвоносни съдове на ретината. В ранните етапи се наблюдават микроскопични кръвоизливи в ретината, дължащи се на пропускане на червени кръвни клетки през увредените съдови стени на капилярите. Прогресирането на заболяването води до две основни усложнения, всяко от които по различен механизъм може да доведе до загуба на зрението и се нуждае от спешно лечение. Първото усложнение – отток на макулата (жълтото петно) се получава поради твърде голямата пропускливост на увредените стени на капилярите. Второто усложнение се състои прорастването на нови, дефектни, лесно кървящи кръвоносни съдове (пролиферативна диабетна ретинопатия) и е причинено от запушването на големи съдове и тежко нарушение на ретиналното кръвоснабдяване. Тези усложнения могат да се наблюдават поотделно или едновременно.

Отток на макулата при диабет

Капилярите, увредени от високата кръвна захар, имат много пропускливи съдови стени, през които преминават серум, мазнини и протеини в ретиналната тъкан. Развиващият се отток кара ретината в засегнатата област да не функционира. Ако е засегната централната част на ретината, наречена макула (жълто петно) се стига до намаление на зрението. Пациентите се оплакват от замъгляване, изкривяване и умаляване на образа в засегнатото око. Местоположението на увредените и пропускливи капиляри може да бъде демонстрирано чрез изследване, наречено флуоресцеинова ангиография ("цветна снимка"). Това е тест, при който се използва багрилно вещество, наречено Флуоресцеин, което се инжектира във вена на ръката. Правят се обикновени, черно-бели снимки на задната част на окото, а не рентгенови. Изтичането на багрилото маркира зоните на засегнатите капиляри. Флуоресцеиновата ангиография е абсолютно необходим ориентир при извършването на лазер лечение, с цел точната и дозирана обработка на зоните с повишена съдова пропускливост, в резултат на което се получава ликвидиране на оттока (резорбция). Дългогодишните клинични проучвания доказват, че при правилното и своевременно лазер-лечение, очите запазват по-добро зрение три години след лечението, отколкото очи, които не са лекувани. (Трябва да се отбележи, че някои очи губят значителена част от централното си зрение, въпреки прилагането на лазер терапия, поради прогресивното развитие на диабета.) Като цяло, лечението помага по-скоро окото да запази зрението си, отколкото да го подобри. Ефектът от лазера (намаляване оттока на макулата) се постига постепенно – от два до четири месеца. В продължение на няколко месеца след лечението, някои пациенти могат да виждат малки бели петна близо до центъра, които съответстват на местата обработени с лазер. Това постепенно, много бавно изчезва.

Пролиферативна диабетна ретинопатия

Когато капилярите се запушат и не могат да пренасят необходимите кислород и хранителни съставки, тъканта започва да страда. Това "недохранване" на ретиналната тъкан изпраща химически сигнали, които стимулират растежа на нови кръвоносни съдове. За нещастие, новите кръвоносни съдове имат некачествена структура и растат на погрешно място, обикновено близо до повърхността на ретината в стъкловидното тяло във вътрешността на окото. В това положение, те се подложени на дърпане при свиването на стъкловидното тяло. Това често предизвиква кървене в очите, което пациентът вижда като нишки и петънца, появяващи се обикновено изведнъж, често през нощта. При по-голям кръвоизлив в стъкловидното тяло засегнатото око напълно загубва зрение.Всеки кръвоизлив води до развитие на сраствания между стъкловидното тяло и ретината, което може да доведе до отлепване на ретината при последвало свиване на стъкловидното тяло. Преди появата на лазер терапията офталмолозите знаеха, че диабетично око с кръвоизлив в стъкловидното тяло има 50% вероятност за пълна слепота до три години. Днес при навременно лечение само 1 – 2% от тези очи ще ослепеят напълно. Лазер терапията при пролиферативната диабетна ретинопатия е по-продължителна и в много по-голям обем от тази при отток на макулата. Оптимално от 700 до 2000 обгаряния (лазерни коагулати) се правят в периферията на ретината за 4 до 6 сеанса. Това значително обгаряне разрушава голяма част от лошо кръвоснабдената и увредена ретинална тъкан. Мъртвата ретинална тъкан не предизвиква поява на нови кръвоносни съдове, наблюдава се спиране на растежа и свиване на новите кръвоносни съдове. Тъй като това не се случва мигновено, възможно е след лазер терапията да се появят нови витреални хеморагии. Разнасянето на кръвоизлива може да продължи няколко месеца. В случаите, когато кръвта не се разнася и е невъзможно извършването на лазер-лечение, се налага оперативна интервенция. След лазер терапия често зрението е доста замъглено в продължение на няколко дена и леко замъглено в продължение на няколко месеца. Първоначално, има много трептящи петънца в периферната зона на полезрението, отговарящи на третираните с лазер области. Това постепенно изчезва за няколко месеца. Някои очи губят част от остротата на централното зрение около времето на лечението. Не е ясно дали това е последствие от развитието на диабетната ретинопатия или от лечението. Във всеки случай, рисковете от лечението са значително по-малки от рисковете при развитие на заболяването.

Предпазни мерки

Успешното лечение на диабетната ретинопатия зависи не само от ранното диагностициране и лечение, но и от отношението на пациента към собственото му здраве. Доказано е, че колкото по-добре се контролира кръвната захар, толкова по-малка е сериозността и развитието на диабетната ретинопатия. Можете да запазите вашето зрение, сърце, бъбреци и крака като съдействате на вашия лекар при контрола на кръвната ви захар. Няма да бъдете доволни от лечениетo ако не осъзнавате необходимостта от него. Важно е да бъдете прегледан от очен лекар, който е наясно, че вие сте диабетик. При отсъствие на ретинопатия, трябва да се преглеждате веднъж годишно или според препоръката на вашия лекар.

Амблиопия
Глаукома
Дегенерация на макулата – Какво е макула?
Диабетна ретинопатия – Диабетът и вашите очи
Заболяване на роговицата
Заболявания на ретината
Катаракта
Мътнини
Отлепване на ретината
Птоза / Паднал клепач
Рефрактивни проблеми